Това е моят форум. Тук можете да създавате теми и да участвате в тяхното обсъждане.
Създаване на тема | Към списка
Истинската Любов Тя е безусловна тя никога не казва ще те обичам ако направиш това или онова. Любовта е вечна, а чувствата са временни. Тя е готова да те приеме независимо то тава какъв си беден или богат. Винаги е готова да прости. Не изисква нищо, не е водена от чувствата. Не се влияе от чувствата, тоест когато се чувствам добре аз те обичам, но когото не се чувствам зле не те обичам. Чувствата не са постоянни, днес се чувствам по един начин, а утре по друг, затова любовта не се влияе от чувствата. Защото любовта не се променя, никога тя е вечна. Тя е готова на всичко независимо какво ще и струва това. Не мисли за себе си, а за другия. Не се гордее, но тя се надява и вярва. Тя не завижда, тя е милостива не държи сметка за зло. Готова е да чака, готова е да премълчи. Тя е готова да търпи и не се раздразнява. Не се радва на неправдата а се радва заедно с истината. Любовта никога не отпада. Най голямата е любовта. За любовта няма граници. Това е чистата и неподправена любов. Тя е необятна. Любовта никога не се отказва от мечти те си. Любовта никога не спира да обича. Любовта е гореща готова винаги да те стопли. В любовта има свобода а не робство или зависимост. Любовта никога няма да те задушава или подтиска. Никой не може да схване тази любов затова тя е толкова велика. Любовта е като вятъра не я виждаш, но я усещаш. Любовта приема различията. Готов ли си да обичаш така истински и силно. Опитай и ще видиш че е възможно това. Само да имаш желание за това стреми се към това нека това да е твоята цел в живота. Никога не се отказвай защото любовта не се отказва никога. Бъди силен и смел не се предавай. Любовта е Божи закон. Живеем за да се научим да обичаме. Обичаме за да се научим да живеем. Не може да обичаме ако не приемем прошката и колкото по-дълбока е нашата прошка толкова по-голяма е любовта ни.
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване… Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги… Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия… Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това… За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги… Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни… Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания… може дори да боли непоносимо, но… аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов… Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и… ще остане… Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно. Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно. Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа
ОБЛЕЧИ МЕ СЪС ЛЮБОВ Тази нощ шлифовах звездите да си направя герданче за обич. И облаците ми ушиха най-чудната си рокля! В очите, зажаднели за желания, проблясваха опашки на комети, към мене щом си тръгнал, набързо вплетох самотата във косите. Да мога да ти подаря невинност- оная, святата първичност, помолих всички ангели да пеят във душата ми! Да мога да изплача и сълзите си, преди да дойдеш! Да те срещна! Заваля дъждец и после се усили... И ето ме пред тебе- гола! Греховна бях! Отмих се! За теб съм първородно нова. Очаквам те! Вземи ме! Не ме обличай с нова рокля! ОБЛЕЧИ МЕ СЪС ЛЮБОВ !
В текста може да използвате Wiki или HTML тагове
