Мога!

Трябва да можеш, няма как да не можеш.
Нарисувай най- сетне тези глупави криле, после откъсни листа и ги открадни!
Не е възможно да няма начин! НЕ, няма как да не може,трябва да може.
Ще се дегизираме довечера и ще се промъкнем тайно. Шт, не ми противоречи. Как така няма да успеем? Съмняваш се в собствените си възможности?

О, значи все пак забрави миналия път,когато искаше да си върнеш обратно всички взети мечти? Дааа...
Аз бях там и те наблюдавах. Как така не си била на себе си?
А, даа, дааа....Човек е смятан за луд, когато реши да отстоява себе си. Но аз знам, че ти можеш,че не ти пука от чуждо мнение, че не се побираш в прашни и изкривени от болка, суета, послушание и тревоги рамки.
Не! Ти крадеш рисунки, пишеш души и шептиш истини.
Очите ти гледат само напред, от пръстите ти излиза само нежност, не би могло да е друго, не би могло,не.
Колко летви прескочи, колко хора задмина, колко нещастие, и свое и чуждо, видя. Колко пътеки извървя, колко ръце стисна, колко устни целуна и колко лица не успя да погалиш. Колко спасители видя и колко Ангели не можа да задържиш?
Не можеш да се откажеш сега! Не ти отива, не ти подхожда, не ти трябва.
Не можеш!
Ами всички онези хвърчила? Всички детски очи, всички красиви картини, всички истински моменти, всички красиви хора, всички цветя, лятото, морето, усмивките и белите лебеди?
Дааа, можеш, можеш! Заради себе си можеш, заради тях и заради всички.
- Нека бъде така тогава,
Мога, мога...
....Си мислеше тя докато затваряше очи и политаше,окичена с всички пъстри и светещи криле.
В съзнанието и блестеше изпепеляващата мисъл:
-Да, аз мога...
Строшени стъкла, бледи сенки, извито тяло, полиция, линейка и много хора, колко много хора, дошли да видят една чужда свобода....